was-i-there.alle.bg

Глава втора

''Заблудата не се лекува, тя живее в нас. И е лесно във всеки един момент да прибегнем към нея.''

- Как върви? - подвикна Джоана към Уил, влизайки в офиса си, намиращ се в сградата, където се помещаваше организацията. Прикритието им беше, че са компания за мениджърски проекти. Уил беше досадният й партньор. Организацията считаше Уил за по – лабилен, така че не му се казваше всичко. Съответно Джоана трябваше винаги да подбира думите си внимателно, когато е с него.

- Мисля, че я спипахме – каза той, отпивайки от кафето си.

- Пак ли пиеш това? – погледна тя отвратено картонената чаша в ръцете му.

- Помага ми за концентрацията – оправда се той.

- На мен пък ми пречи да се концентрирам. Изхвърли го – разпореди се Джоана и седна зад бюрото си. Уил я погледна засегнато, но хвърли чашата в кошчето. Джоана взе чашата си с кокосова вода и демонстративно отпи голяма глътка.

- Няма да повярваш как се докопах до информация за Лидия Пикснър. – Издирваха Лидия от една седмица. Джоана се чудеше какво толкова беше направила, че организацията така упорито да се опитва да я спипа. А какво ли възнамеряваха да правят с нея? Това не се казваше дори и на Джоана. Щеше да е изключително подозрително, ако попиташе. След като Джоана повдигна вежди въпросително, той продължи. – Хакнах имейла на бившия й приятел, Рейзър Роджърс. Пратил й имейл преди седмица и половина от пощата си и посочил адрес, на който да се срещнат.

- Е, тогава да отидем да я потърсим. - Джоана отпи за последно от кокосовата си вода. Не изглеждаше особено впечатлена, изражението на Уил посърна.

Джоана взе якето си и с Уил напуснаха сградата на компанията.

- Някога въобще ще ми благодариш ли за работата, която върша?

- Не – отсече раздразнено Джоана. – Да виждаш мен да ме засипват с благодарности?

- Но си на по – висок пост от мен. – Джоана изсумтя и го погледна презрително.

- Може би, защото се справям по – добре от теб – заяде се тя. Уил не отговори. И правилно, защото Джоана беше готова да го засипе със злостни коментари по адрес на всичко у него. От противното кафе, което пиеше, чак до работата, което вършеше. Щеше да го оплюе дори и за онова, което върши като хората.

Крачеха забързано един до друг. Стигнаха колата на Уил, той седна на шофьорското място, а Джоана – до него - и потеглиха с мръсна газ.

 

 

Пристигнаха в съмнителен квартал. Спряха се пред блока, в който се предполагаше, че живее бившето гадже на Лидия Пикснър.

- Сега какво? – попита Уил нетърпеливо.

- Ще почукаме на вратата й – отвърна тя с равен тон, едва сдържайки раздразнението си. Отвътре изгаряше от желание да го удари.

Той я изгледа стреснато.

- Нима смяташ, че трябва да действаме толкова открито? – Джоана се ядоса. Как смееше да подставя под съмнение решението й?! Точно той, който не знаеше абсолютно нищо за организацията, за която работи. Тъпак!

- Виж какво Уил – тя се приближи до него заплашително, - не знам за какъв се мислиш, но не ми противоречи. Знам какво правя, за разлика от теб. Въобще не знам защо те натресоха точно при мен и защо очакват точно аз да дам обективна преценка за уменията ти. Но ако не млъкнеш, ще се погрижа да бъдеш понижен. – Уил беше един от малкото, които идваха да работят за компанията, не защото им е повтаряно с години, че това е техен дълг, а просто, защото искат. Организацията се грижеше те да живеят в блажено неведение относно причините другите да са тук. Дори и да бяха сложени на по – висок пост, те никога не научаваха цялата истина. Уил може да изглеждаше възмутен и обиден, но на Джоана ни най – малко не й пукаше за чувствата му. Той живееше лесно. Нямаше си и идея какви разрухи оставя след себе си. – Ясно ли е?

Уил кимна, пронизвайки я с унищожителен поглед.

 - Нека първо се уверим, че живее тук. – Джоана се изкачи по стълбището и погледна имената под звънците. Намръщи се. – Тук няма Роджърс. Но не е сигурно, че той е живял тук. Може би някой негов приятел е имал апартамент в сградата. Или пък е наел апартамент. Възможно е и да се е преместил набързо. – Въздъхна. – Дано да не е задънена улица. Посочил ли е в кой апартамент да се срещнат?

 - Пет Б.

 - Уотърс – прочете името, което съответстваше на апартамента. - Остава само да изчакаме някой да отвори. Не ми се иска отсега да разбиваме вратите.  

Седнаха на стълбите. По улиците не се виждаше жив човек. Това бе странно, имайки предвид ранния час, но в подобни квартали винаги цареше тишина. Джоана се отегчи почти мигновено и се загледа в парка, намиращ се срещу тях. И той пустееше. Сякаш тук часовника беше замръзнал в призрачно безразличие за всичко. Това беше друг свят. Далечен, но в същото време на крачка разстояние. Непознат, но в същото време – присъстващ в живота на всеки един човек. Онова тъмно място, в което крием всичко, което е прекалено опасно за съзнанието ни. Всичко онова, което ако знаем, има опасност да загубим здравия си разум.

Докато зяпаше наоколо, Джоана трепереше от ужас. Това място носеше само студ.

Погледът й срещна този на Уил. Стана й жал за него. Заблудата не се лекува, тя живее в нас. И е лесно във всеки един момент да прибегнем към нея. Тя е удобна. Прави те сляп, но щастлив.

В този момент вратата зад тях се отвори.


___________

19.01.2015


Начало /коментари/

Глава трета

Уебсайт в alle.bg