was-i-there.alle.bg

Глава пета

Първият, когото Джоана срещна, когато влезе в сградата на организацията, беше Уил, за нейно нещастие.

 - Хей – поздрави той най – вероятно единствено от учтивост, което я подразни.

 - Хей-й – провлачено повтори Джоана и се опита да мине покрай Уил, но той й препречи пътя. – Какъв ти е проблема? – Тя повдигна вежди и се втренчи в него с не особено мила гримаса.

 - Къде беше?

 - Това да не е някакъв нелеп опит за пресъздаване на разпит? – Джоана изцъка с език, а на лицето й се изписа подигравателното изражение, което си беше нещо като нейна запазена марка.  – Наистина трябва да поработиш върху това.

 - Виж, Джоана, нямам нищо против теб, но..

 - Чакай, какво? – прекъсна го. Поклати глава. – Мисля, че ще е по – добре да приключим този глупав разговор още сега. - Ухили се и пак се опита да заобиколи Уил, но той хвана ръката й и я дръпна обратно.

 -  Как е сестра ти? – хитро засегна той болната тема на Джоана. Тя обаче не се издаде и дори не трепна. Отдавна бе привикнала да лъже, вече го правеше механично. Всяка втора дума, която излизаше от устата й, бе лъжа.

 - Това е последното, от което се интересувам. - Джоана наклони глава на една страна и сви рамене безгрижно. Погледна го право в очите. Това винаги убиваше всякакви съмнения в откровеността й. Другото, което караше хората да вярват в това, в което тя искаше, беше, че докато го казваше, тя самата си вярваше. Влизаше в роля. Все пак трябваше да поддържа образа, който сама си бе изградила.

- Винаги ли си такава? – поинтересува се той.

- Не ставаш ли малко нагъл? – Надяваше се, че погледът  й изразява унищожително презрение, защото точно това изпитваше в момента.

Издърпа ръката си с досада и го подмина.

 - И да, винаги съм такава – подвикна, докато се отдалечаваш.

 

 Когато Джоана влезе в стаята, Частън Рийд седеше в креслото си. Черната й гъста коса се разстилаше по гърба й, а проницателните й зелени очи бяха вперени в екрана на лаптопа й.

 - Защо се забави? – попита Частън кисело, без да вдига поглед,.

 - Срещнах Уил по пътя – каза Джоана, сякаш това обясняваше всичко. - Казвай какво откри.

Частън я изгледа спокойно, макар че тонът й определено не се пасваше с фасадата й.

 - Аз не съм Уил, би трябвало досега да си разбрала, че не можеш да ме командваш.

 - Защо си мислиш, че се опитвам да го правя?

Рийд се изсмя язвително.

 - Не съм в настроение за глупостите ти.

 - Истинска трагедия. - Джоана въздъхна мелодраматично и се пльосна на кожения диван не особено грациозно. - Животът ми е истинска трагедия! Дори приятелите ми не искат да прекарват безценното си време с мен.

Начинът, по който Джоана произнесе приятелите ми, показваше, че са й всичко друго, но не и приятели. Изражението на Частън стана още по злобно. Изглеждаха, сякаш всеки момент щяха да влязат в смъртоносна схватка една с друга.

 - Случайно да си се замисляла, че може би актьорската игра не ти се удава особено? – попита с неподправена злъч Рийд.

Частън Рийд и Джоана Съдърланд бяха в конфликт откакто се помнеха. Единственото, за което се съгласиха някога, беше, че е наистина ужасна идея да работят заедно, но, както обикновено, никой не се вслуша в мрънкането им.

 - Взе ли го?  - Джоана кимна остави досието на Лидия Пикснър, което се беше отбила да вземе след объркващата среща с Уил, пред Частън.

 - Благодаря – каза Частън, макар и само от учтивост. – Сега изчезвай.

 - Чакай, какво? Аз съм начело на издирването. Не ти.

Частън изпуфтя, сякаш едва ли не носеше непосилна тежест на раменете си. Джоана я изгледа.

 - Сигурна ли си, че не си учила в моята театрална школа?

Частън се завъртя с гръб към момичето, за да скрие усмивката си.  

 - По – добре да се захващаме – рече Частън и кимна към лаптопа си. Отвори някаква папка. Появиха се няколко снимки. Джоана погледна зад рамото й и се наведе по – близо. Зареди се черно-бяла снимка на Мейпъл авеню. Край тротоара бяха подредени контейнери за отпадъци. Едно момиче с червена коса говореше по телефона. В началото Джоана не забеляза нищо необичайно.

Тогава Частън й посочи две фигури в долния ляв ъгъл. Висок мъж се беше насочил към тях.

Рейзър.  

Джоана присви очи към жената на снимката. Успя да различи дълга рижа коса, досущ като тази на Лидия. Имаше нещо в стойката й, което недвусмислено показваше на Джоана, че това е Пикснър.

 Частън местеше поглед от снимката от досието на издирваната към екрана и обратно.

 - Определено е тя. – Цъкна на следващата снимка. Тя показваше Лидия в гръб и повече от нейния събеседник. Той беше по – висок от нея, с широки рамене и със сигурност беше мъж. – След като гаджето я е спипало с този, и двете момчета си тръгват, но интересното е, че тя остава. И половин час след това идва фолксваген бийтъл и я взима. Вижда се регистрационния номер, така че вече работим по проследяването му.

Джоана притиска длан към челото си. Изведнъж я налегна умора.

 - Боже, тази мацка не си поплюва.

Частън затвори лаптопа си и го прибра в чантата му.   

 - Знам, но ние ще я пипнем.

Джоана я наблюдаваше, докато вървеше към вратата и се чудеше дали е възможно наистина го вярва.

 - Това ли е всичко, с което разполагаме? - провикна се след нея.

Частън се обърна бавно. Изражението й може би трябваше да изглежда помръкнало, но на Джоана веднага й стана ясно, че има нещо изкуствено в него.

 - Да - отговори и излезе.

Отговорът й беше прекалено категоричен, нещо особено нетипично за нея. Джоана вече беше сигурна. Винаги усещаше, когато някой крие нещо от нея.

А точно това правеше Частън.


29.09.2015


Коментари


Уебсайт в alle.bg