was-i-there.alle.bg

Глава първа

''Истината не е толкова болезнена, когато вече си я осъзнал.''


Джоана Съдърланд излезе от таксито си, затръшвайки вратата. Беше ядосана на сестра си, че я повика по това време и й се наложи да се измъква от леглото посред нощ, както и да се влачи до там. Чудеше се какво толкова бе станало. Лейни звучеше унила по телефона. Хлипаше и говореше безсмислици. Кой знае в какво се бе забъркала този път. Джоана се чудеше дали някога Лейни щеше да се научи да бъде по - отговорна, беше й писнало от нейните лигавщини. Пускаха я да се вижда със сестра си веднъж в месеца. Разбереха ли, че се измъква за да бъде с нея, вероятно въобще щяха да им забранят да се срещат. Баща им постоянно им държеше лекции как трябва да ограничат контактите си, за да не се разсейва Джоана от работата си. Лейни винаги гледаше неразбиращо, живееше в пълно неведение относно работата на сестра си. За нейн късмет.

Намираше се в така познатия й квартал, пълен със скъпи къщи. Някога й изглеждаше шик. От доста време насам къщите й се струваха бездушни и призрачни. Докато се осъзнае, Джоана беше стигнала до къщата, която не би могла да нарече свой дом, въпреки че й се водеше такъв, и натисна звънеца. След като никой не отвори, тя въздъхна и взе да рови из чантата си за ключовете. Отключи вратата и се шмугна вътре. Погледът й се плъзна по празния коридор. Без да му мисли много, изкачи стълбите съм горния етаж и се запъти към стаята на сестра си. Когато все още живееха заедно, всяка имаше отделна стая и почти никога не излизаха от нея, така че се виждаха два – три пъти на ден. За толкова години така и не намериха път една към друга. Но Джоана знаеше, че Лейни нямаше на кого друг да се обади освен на нея.

Джоана влезе в стаята на сестра си и я завари седнала на пода със зареян в тавана поглед. Когато се приближи, забеляза подпухналите й и зачервени очи. Сигурно бе прекарала последните няколко дни в плач. Лицето й имаше същите остри черти, но изглеждаше измъчено. Тъмнокафявите й очи вече не бяха топли, а някак замръзнали. Дори в тези на Джоана имаше повече живот. Макар че състоянието на Лейни беше временно, за разлика от това на Джоана.

- Ти дойде – възкликна изненадано Лейни.

Лейни я прегърна. Джоана застина за секунда, без да знае какво да прави, а после я потупа непохватно по гърба. Въпреки че бе дошла да помогне на сестра си, не изглеждаше особено съпричастна. Изражението й беше студено и отчуждено, както обикновено. Лицето на Лейни бе пребледняло, а устните й бяха стиснати в тънка линия. Тя хълцаше тихо, опитвайки се да сдържи воплите. Цялото й тяло се тресеше.

- Той скъса с мен. – Джоана я погледна неодобрително. Сериозно ли цивреше заради някакво си момче?! Това просто не се побираше в ума й.

- Не разбирам.

- Ти никога не би могла да разбереш. Ти не обичаш никого. – Думите на Лейни прозвучаха остро, остро и злобно, но очите й  се напълниха със сълзи. - Ти си безчувствена. – Джоана потръпна при чуването на тази грозна дума и то от собствената си сестра. Но дори това не успя да я трогне или да я накара да се чувства зле. Защото си беше истина, в момента беше почти изцяло изпразнена от чувства. А истината не е толкова болезнена, когато вече си я осъзнал. Това значеше, че и Лейни щеше да се оправи. Щеше да приеме положението и да продължи напред. За секунда сякаш по лицето на Джоана се мярна съчувствие, но изчезна точно толкова бързо, колкото се бе появило. Лейни се зачуди дали не си е въобразила.

Джоана виждаше болката в очите на сестра си. Улови ръката й. Жест, който беше особено чужд за нея. Лейни се ококори. Разбраха се без думи.



_________________

4.1.2015


П.С.: Главата е кратка, защото просто няма кой знае какво развитие. Може би и следващата ще е кратка, но нататък ще ги правя по 1000-1500 думи.


Начално /коментари/

Глава втора

Уебсайт в alle.bg