was-i-there.alle.bg

Глава трета

''Злорадстването й беше нещо като хоби. Приятно е да знаеш, че има и по – прецакани от теб самия.''


Джоана трябваше да приеме през сума ти тренировки как да се бие и защитава, преди да я приемат като член на организацията. Ето защо реагира светкавично, когато чу вратата да се отваря. Стрелна се покрай Уил, задържа вратата, преди да се е затворила и избута във входа грубо мъжа, който я беше отворил. Когато най – сетне Уил излезе от вцепенението, в което беше изпаднал, последва Джоана. Тя успя да разпознае мъжа от снимката от досието му, което беше прегледала до най – малкия детайл. Същите кафяви очи, сресана на една страна коса, сини очи, крива усмивка, изглеждаше на двайсет, точно както пишеше в досието му. Не беше забележим. Не беше някой, който би запомнила, ако видеше на улицата. Джоана извъртя поглед към Уил, който го беше следил. Уил веднага потвърди самоличността на мъжа, като кимна. Значи най – после бяха спипали точния човек.

 - Рейзър Роджърс, нали така? – обърна се тя към плячката. Усмихна му се подкупно. 

Той изглежда се колебаеше как да постъпи, но накрая каза:

 - Кои сте вие?

 - Аз задавам въпросите тук, скъпи - изясни му тя положението. Усмивката й вече приличаше по - скоро на гримаса. Защо трябваше да й се падне точно такъв идиот?! - Да започнем с нещо лесно. Ти ли Рейзър Роджърс? - повиши глас.

Не получи отговор. Хвана го за тениската и приближи лицето му до своето. Блъсна го жестоко в стената. Очите й мятаха мълнии.

 - Отговаряй - изкрещя, вече изгубила търпение. Мразеше за прибягва до груба сила, но беше прекалено ядосана за да се овладее. А и предпочиташе да притисне онзи и да получи отговори, отколкото да си бъбрят сладко и да остане с празни ръце.

 - Да, да, аз съм Рейзър Роджърс. - Изглежда го беше постреснала.

Джоана го задърпа нагоре по стълбите. Не се тревожеше, че съседите ще чуят. Знаеше, че дори и да чуеха, нямаше да се притекат на помощ. Уил ги следваше на премерено разстояние. Явно предполагаше, че Джоана може да вземе да си го изкара на него. Нямаше си и на представа колко е прав.

Оказа се, че 5Б се намира на четвъртия етаж. Джоана така и не отхлаби хватката си.

 - Отваряй - заповяда, когато вече се намираха пред апартамента му, стискайки с всичка сила китката му. Видя, че Рейзър прехапва устата си, за да не извика от болка. Дано това да беше достатъчно, за да започне да говори. Ако беше умен, това щеше да е достатъчно. Защото внезапните й избухвания бяха само началото.

Рейзър бръкна в джоба си, извади ключовете си и с трепереща ръка отключи. Джоана му беше взела страха. Нищо необичайно. Джоана отвори с крак вратата и го издърпа вътре, оставяйки я да се затръшне след тях. Надяваше се Уил да остане отвън. Щеше само да пречи. Обаче Уил отказа да я остави да си свърши работата като хората и влезе.  

Джоана се настани на дивана, избутвайки Рейзър до себе си. Ухили се подигравателно. Злорадстването й беше нещо като хоби. Приятно е да знаеш, че има и по – прецакани от теб самия.

 - Е, сега ми разкажи за приятелката ти. Лидия Пикснър. – Рейзър пребледня. Кехлибарените очи на Джоана се впериха в него. Зачуди се дали Лидия не му е казала за организацията или поне, че някой я преследва. Ако му беше споделила нещо за организацията, едва ли нещата щяха да приключат добре за него. Ако му беше казала, значи ни най – малко не го е обичала.

 - Видях я за последно преди няколко месеца. – Когато видя недоверчивия поглед на Джоана продължи. - Кълна се. Изнесе се без никакво предупреждение. Просто един ден се прибрах и я нямаше.

 - Как тогава преди няколко дни си й писал да се видите тук? Имаш ли някакво обяснение за това? – изненадващо търпеливо попита.

 - Не съм си уговарял среща с нея. – Джоана се вгледа в очите му.

 - Казва истината – обърна се тя към Уил, който претърсваше наоколо за нещо, което би могло да ги отведе до Лидия. 

 - Не може да е вярно. Кой друг би искал да се срещне с нея? – Джоана започваше да се отчайва. Може би Уил нямаше й половината от отговорите, които търсеха. Цялата работа изглеждаше безнадеждна. Задънена улица.

 - Може някой да е хакнал профила му, да се е направил на него и да я е причакал тук. Не е чак толкова трудно да се свърши – въздъхна шумно Съдърланд и пак насочи вниманието си към Рейзър. - Лидия държеше ли се странно? Каза ли ти, че има намерение да се срещне с някой? – поинтересува се.

 - Лидия криеше много неща. Малко преди да се изнесе я видях с някакъв. Вдигнах олелия до небето. Предположих, че затова тя си тръгна. – Джоана рязко вдигна поглед.

 - Как изглеждаше този, с когото я видя? – Извади от джоба си тефтер и химикалка и погледна Рейзър очаквателно.

След кратка пауза, колкото да си припомни как точно изглеждаше онзи мъж, го описа подробно, а Джоана записа всяка негова дума. Беше разочарована. Не бяха научили почти нищо ново. Това беше най – безсмисления разпит, който някога беше правила. Уил претърси целия апартамент. Без резултат. За нищо беше била толкова път до тук. Не бяха и крачка по – близо до откриването на Лидия. Появяваше се още и още информация, която не можеше да им послужи.

Това разследване беше пред провал.


_____________

25.01.2015


Начало /коментари/

Глава четвърта


Уебсайт в alle.bg