was-i-there.alle.bg

Пролог || Сенчеста нощ

Нощта беше сенчеста, опасна и почти непрогледна. Въздухът беше тежък, задушлив. Нямаше луна. На онова място не светеха никакви улични лампи. Но за нея това беше хубаво. Мракът я караше да се чувства сигурна, беше нейното укритие.

 - Всичко ли е уредено? – попита жената, приближавайки се към Макс. Той просто кимна и й подаде документите - новия паспорт, лична карта и шофьорска книжка. - Предполагам, че няма да се видим отново.

Той вдигна поглед към лицето й, но остана безмълвен. Жената кимна повече на себе си, отколкото на мъжа. Врътна се и се отдалечи. Излезе от глухата малка уличка, зави на ъгъла. Не си позволи да хвърли още един поглед към Макс.

Жената отклони поглед, пое си дълбоко въздух и си заповяда в никакъв случай да не се влияе от емоциите си. Тръгна си.

След десет минути бавно тръгна обратно към мястото на срещата. Облегна се на стената на блока и леко показа главата си зад ъгъла, за да има добър изглед. Но реално в този мрак, колкото и да се мъчеше, не можеше да различи очертанията на човешка фигури. Преглътна и бавно запристъпва обратно към мястото на срещата си с Макс, а високите й ботуши затракаха по паважа. Една черна котка пробяга покрай зловонния канал и се шмугна зад препълнените кофи за боклук.

Беше тихо. Прекалено тихо. Тя се напрегна.

В началото не видя нищо, но щом фокусира погледа си, видя тяло. Макс лежеше на паважа. Тялото му бе разположено в гротескна поза с ръце и крака изкривени под неестествен ъгъл. Лежеше в огромна локва от собствената си кръв. Изцъклените му безжизнени очи се взираха в нищото. Устните на Макс, синкаво бели и тънки, бяха застинали в безпомощна гримаса. Лицето му никога досега не бе изглеждало толкова тихо и бледо.. 

Изведнъж сякаш сенките бяха станали по - тъмни, а небето като че ли се бе смрачило.

Жената отстъпи назад и се отдалечи, като от време на време се препъваше. Дъхът й излизаше на пресекулки, още миг и щеше да закрещи. Някой просто се беше отървал от него. Без колебания, без звук. Сърцето й щеше да изскочи от гърдите.  Тя спря за секунда, колкото да вдиша от нощния въздух и да се успокои. Той вече беше мъртъв. Нямаше смисъл от излишни драми. С огромни усилия на волята принуди треперещите си крака да се размърдат.

Вече решението й да рискува Макс само за да се увери, че някой е по петите й – по – близо от всякога, – не й се струваше толкова логично, както допреди няколко дни.

Мисълта, че някой се криеше със същия успех като нея в сенките, я накара да изтръпне. И вече тъмнината не й изглеждаше толкова безопасна.




______________

4.1.2015
Променен: 11.2.2015

Както стана ясно, това е новата ми история. Ще се радвам да изразите мнението си.
П.С.: Пролога нарочно е кратък. Смятам, че така е доста по - въздействащ и си го харесвам.


Начало /коментари/
Уебсайт в alle.bg